Когато накрая смутните времена отминат, надявам се да има кой да оцени - добронамерено, но безпристрастно - стойността на всеки творец, на всяка творба от изминалите десетилетия. И ще оцелее ИСТИНСКОТО.
Вярвам, че написаното от Стефан Дичев ще бъде претеглено на справедливи везни, за да остане като достояние на българската култура. В епохата на казионен патриотизъм той сътвори трагичните и човечни образи на най-големите българи. В неговите томове думите СВОБОДА и ОТЕЧЕСТВО звучат автентично и съкровено, незасегнати от моди и конюнктури...
Станка Пенчева
Стефан Дичев обичаше да се рови в Историята и това му доставяше огромно удоволствие. Обичаше да разказва сюжетите си по много странен начин. Едно лято бяхме семейно на море във Варна. Стефан работеше върху книгата си за Александър Македонски. Веднъж на плажа той разказа как е замислил книгата си и за по-голяма яснота прибягна до един чертеж върху пясъка. Чертаеше с пръчка, направи кръг, раздели кръга на много вътрешни части, обяснявайки връзките между тях. Всъщност това беше структурата или архитектурата на книгата - архитектура, сложна и мъчна за разбиране. Или поне на мен ми изглеждаше сложна...
Стефан беше добър и незлоблив човек, не зная как би живял днес в това наше злобно време. Може би щеше да търси отново убежище в Историята...
Йордан Радичков
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |